Накъде вървим, накъде отиваме

Експортът е двигателят, задвижил растежа в повечето страни от Източна Европа през първото тримесечие на годината. Свиването на българската икономика обаче продължава, като според анализатори не износът, а засилването на вътрешното търсене може да обърне тенденцията.

"Възстановяването се движи основно от експорта, докато вътрешното търсене остава негативно", коментира ситуацията в региона пред "Блумбърг" Яромир Синдел, икономист от "Ситигруп"-Прага.

Ден преди националната статистика да обяви предварителни резултати за състоянието на българската икономика за януари-март, агенцията цитира прогноза на неназовани източници за сериозен спад от 3%. Той ще дойде след -5.9% свиване на икономиката през последните три месеца на 2009 г.

Българската икономика е отбелязала спад от 4% на годишна база през първото тримесечие. Това сочат експресните данни на Националния статистически институт за брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, публикувани преди минути.

Спадът надхвърли очакванията на анализаторите. Пред "Блумбърг" седем икономисти прогнозираха 3% понижение на БВП, а пред SeeNews експерти предвидиха минимален такъв от 1-2%. Центъра за икономическо развитие пък залагаше на 3% спад.

С резултата си от първото тримесечие българската икономика се очертава да е сред най-лошо представящите се в ЕС. Данните на европейската статистическа служба (Евростат) за представянето на останалите страни-членки ще излязат в 12 часа на обяд, като най-големите икономики - Германия и Франция, вече отчетоха съответно за януари-март по 0.2% и 0.1% ръст спрямо последното тримесечие на 2009 г.

Поредният спад на БВП на България идва на фона на отчетените първи сигнали за стабилизиране на икономиката, след като промишленото производство в страната отбеляза ръст през март за първи път от 17 месеца насам. В същото време обаче вътрешното потребление продължава да е в стагнация, което пролича от данните за спадовете в строителството и продажбите на дребно и това според международните анализатори дърпа икономиката надолу.

Инфлацията от 1,1% през април 2010 г. отчита НСИ. От началото на 2010 г. тя вече е 2,6%

Българската икономика е отбелязала спад от 4% на годишна база през първото тримесечие. Това сочат експресните данни на Националния статистически институт за брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, публикувани преди минути.

досега изискването беше фискалният резерв "за 2010 година" да бъде 6.3 милиарда, а сега изискването ще бъде "към 31 декември" той да бъде 4.5 милиарда. Т.е. увеличава се свободата на правителството да намалява фискалния резерв и до по-ниски нива в рамките на годината, стига към Коледа да се възстанови до заложеното ниво.

...

Именно затова българският фискален резерв не бива да намалява. Той е необходим за поемане на неочаквани шокове, каквито се случиха на много страни от региона (Румъния, Унгария, Латвия, Гърция и пр.) и има някакъв риск да се случат и тук. Нямаме ли подобен буфер, ще имаме много сериозни проблеми. Отделно размерът на фискалния резерв има значение за доверието на инвеститорите и кредиторите към българската икономика. И не на последно място - фискалният резерв е и част от валутния резерв

...

Какво да се прави?

На първо място, трябва да се работи за постигане на по-малък бюджетен дефицит - като най-добрият вариант е да се ограничават бюджетните разходи. ... На второ място, освен намаление на бюджетния дефицит трябва да се търси и увеличение на фискалния резерв. Това може да стане чрез приходи от приватизация. ... На трето място, бих сложил една административна промяна с важни практически последици. В момента България все още използва националната бюджетна методология (по т.нар. кешова база), а тя показва огромни различия с европейската методология, която използва начислена база.